Забрана за риболов 2026 – срокове и важна информация

Със заповед на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е въведена ежегодната забрана за риболов през размножителния период на рибите за 2026 година. Мерките имат за цел да опазят рибните ресурси и да осигурят устойчиво развитие на популациите във вътрешните водоеми.

Забраната обхваща различни периоди в зависимост от надморската височина и вида на водоема, като най-често се прилага през пролетните месеци, когато рибите са в размножителен период.

Какво трябва да знаят риболовците?

• Забраната важи за повечето вътрешни водоеми
• Има изключения за определени водоеми и видове риби
• Разрешен е риболовът в специално определени зони

 

Защо е важна забраната?

Забраната за риболов през размножителния период е ключова за запазване на рибните ресурси. Тя дава възможност на рибите да се размножават спокойно и да поддържат здрави популации, което е от полза за всички риболовци в дългосрочен план.

Къде да провериш пълната информация?

За подробности относно точните срокове, водоеми и ограничения, можеш да се запознаеш с официалната заповед на ИАРА – забрана за риболов 2026 .

 

Препоръчително е всеки риболовец да се информира предварително за действащите ограничения, за да избегне санкции и да допринесе за опазването на природата.

 

 

Ето и голям откъс от самата Заповед:

На основание чл. 32, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните /Обн. ДВ. бр. 82 от 18.10.2019 г./, във връзка с одобрен доклад с рег. № …………………../………………… на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и за установяване на сроковете на забрана за улов на риба и други водни организми през размножителния период на видовете във водите на Черно море, река Дунав и вътрешните водни обекти, с цел създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно и пролетно-лятно размножаващите се риби и определяне на водни обекти, в които се разрешава любителския риболов в периода на забраната, след съгласуване с министъра на околната среда и водите с писмо с изх. № .......... на Министерство на околната среда и водите,

 

Н А Р Е Ж Д А М:

 

І. Забранявам улова на риба през 2026 г. в периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА, както следва:

1. Карагьоз (дунавска скумрия) (Alosa immaculata) в българския участък на река Дунав през периода от 01.05.2026 г. до 31.05.2026 г. включително.

2. Калкан (Scophthalmus maximus) във водите на Черно море през периода от 15.04.2026 г. до 15.06.2026 г. включително, както и всякаква риболовна дейност, включително трансбордиране, задържане на борда, разтоварване на сушата и първа продажба за периода, съгласно Регламент (ЕС) 2026/266 на Съвета от 26 януари 2026 година за определяне за 2026 година на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Средиземно море и Черно море.

3. Попчета (сем. Gobiidae) във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди през периода от 15.04.2026 г. до 15.05.2026 г. включително, с изключение на даляните, разположени в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост 1 км от бреговата линия.

4. Пролетно-лятно размножаващите се риби в зависимост от надморската височина на рибностопанските обекти на територията на страната, както следва:

-        от 15.04.2026 г. до 31.05.2026 г. включително в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м надморска височина;

          -         от 01.05.2026 г. до 15.06.2026 г. включително в рибностопанските обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина.

ІІ. При извършването на стопански риболов през периода на забраните по т. I не се допуска използването на следните риболовни уреди:

• едностенни мрежи с размер на окото по-малък от 36 мм, двустенни и многостенни мрежи във водите на р. Дунав;
• дънни хрилни мрежи с размер на окото по-малък от 400 мм във водите на Черно море;
• мрежени риболовни уреди с размер на окото по-малък от 22 мм във водите на Черно море.

 

III. Удължавам забраната за улов на бяла риба (Sander lucioperca), щука (Esox lucius) и распер (Aspius aspius) с мрежени риболовни уреди в българския участък на река Дунав до 31.05.2026 г. включително.

IV. Забраната за улов, пренасяне, съхранение, превозване и продажба на есетрови риби от видовете руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser ruthenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso) в българската акватория на р. Дунав и Черно море е съгласно съвместна Заповед № РД09-1044/20.11.2025 г. и Заповед № РД-882/05.12.2025 г. на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

V. Разрешавам любителския риболов през периода на забраната в следните водни обекти на територията на страната:

Област Благоевград

• баластриерен водоем Бистрака – под моста за с. Покровник, цялото водно огледало;
• яз. Абланица, общ. Хаджидимово;
• водоем Помпата, с. Първомай, общ. Петрич;
• първи водоем до Завода за релета, с. Баня, общ. Разлог;
• яз. Дебрене, с. Дебрене, общ. Сандански.

 

Област Бургас

• баластриера Дупките до езеро Узунгерен, с координати: 42.451444° N, 27.445494° E.

 

Област Варна

• яз. Eлешница.

 

Област Велико Търново

• стари речни корита на р. Янтра в землището на с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш;
• отводнителния канал Запад, гр. Свищов.

 

Област Видин

• яз. Дъбравка, общ. Белоградчик;
• яз. Божурица, общ. Грамада;
• река Дунав – от брега в участъка от Колодрума при р. км. 789,200 до Баба Вида при р. км. 791,500.

 

Област Враца

• яз. Мраморчица, с. Мраморен, общ. Враца;
• река Ботуня, град Криводол, от моста на изхода на града в посока село Ракево до землищната граница със село Ракево, общ. Криводол;
• река Дунав – лимана на пристанището на град Козлодуй;
• река Дунав – от пътен знак на входа на град Оряхово до пристанището на град Оряхово;
• река Скът – в участъка от моста при „ВиК“ - Мизия до шосейния мост в центъра на гр. Мизия.

 

Област Габрово

• р. Росица – в участъка от моста на „Кольо Фичето“ до стената на бента под РПУ - Севлиево;
• р. Янтра – в участъка от моста на „Христо Ботев“ до моста на ул. Индустриална, гр. Габрово;
• яз. Рачевци, землището на с. Рачевци, общ. Габрово.

 

Област Кюстендил

• стар рудничен котлован, с. Николичевци, общ. Кюстендил;
• яз. Голем Върбовник, общ. Бобов дол;
• яз. Мали Върбовник, общ. Бобов дол.

 

Област Кърджали

• яз. Мъглене, общ. Кирково;
• яз. Бели пласт, общ. Кърджали;
• яз. Охлювец, общ. Кърджали;
• яз. Карамфил, общ. Момчилград.

 

Област Ловеч

• яз. Сопот – с изключение на следните зони:

• експлоатационна зона, включваща 300 м от язовирната стена, перпендикулярно на оста ѝ навътре в акваторията;
• източна зона за естествено размножаване на рибите – западно от устието на р. Топля и от дигата на рибарниците, перпендикулярно на оста ѝ, навътре в акваторията до „Райския залив – Пашов ръд“, местност „Боровете“.

• яз. Кантон - 5, в землището на общ. Ловеч;
• яз. Тодоричене- в землището на с. Тодоричене, общ. Луковит.

 

Област Монтана

• яз. Огоста, от брега в района на 200 м от водовземната кула до началото на полуостров „Расника“, в землището на гр. Монтана;
• яз. Долна вода, от брега в землището на с. Студено буче, общ. Монтана;
• река Дунав, от брега в района на „Дунавски парк“, гр. Лом.

 

Област Пазарджик

• баластриера при с. Лозен;
• канал „Кривата вада“, до Пречиствателна станция гр. Пазарджик;
• Студен канал – пътя за с. Синтево.

 

Област Перник

• Руднично езеро, общ. Перник;
• яз. Лялинци, общ. Трън;
• езерото на с. Рударци, общ. Перник.

 

Област Плевен

• яз. Горни Дъбник, общ. Долни Дъбник – в участъка от южната страна на язовирната стена в продължение на 3 км до северната част на малката дига на язовира;
• яз. Телиш – от брега на язовира, общ. Червен бряг;
• яз. Кайлъка;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 575 до р. км. 579 в землището на общ. Белене;
• р. Дунав – от брега в участъка от източната част на ферибота в гр. Никопол при р. км. 598 до р. км. 594 (канарата) в землището на общ. Никопол;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 618 при с. Дъбован до р. км. 625 при пристанище Загражден, общ. Гулянци;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 640 до р. км. 644 в землището на с. Байкал, общ. Долна Митрополия;
• р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 606.200 до р. км. 607.800 от двете страни на пристанище Сомовит, с изключение на бреговата ивица под пристанището от р. км. 607.280 до р. км. 607.580 в землището на общ. Гулянци;
• яз. Тотлебенов вал, общ. Плевен.

 

Област Пловдив

• топлия канал на Цариградско шосе, гр. Пловдив;
• р. Пясъчник, от моста на с. Войводиново до устието ѝ в р. Марица;
• яз. Климент.

 

Област Разград

• яз. Бялата пръст (Папаза).

 

Област Русе

• стари речни корита на р. Янтра между землището на гр. Бяла, с. Полско Косово и с. Ценово;
• общински язовир в землището на с. Тетово;
  • р. Дунав - от брега в землището на гр. Русе от бетонна площадка при входа на лиман РККЗ с координати 43.845755° N, 25.943399° E до края на ул. Мостова с координати 43.857126° N, 25.955472° E.

 

Област Силистра

• р. Дунав – от брега в участъка на река Дунав от р. км. 376 до р. км. 377 – Кейовата стена в Дунавската градина в гр. Силистра;

-         р. Дунав – от брега в участъка от р. км. 432 до р. км. 433 – Кейовата стена на пристанище Тутракан.

 

Област Сливен

• баластриери „Сливенска дупка”, общ. Сливен;
• напоителен канал от с. Бинкос до с. Горно Александрово, общ. Сливен.

 

Област Смолян

• яз. Тешел;
• Смолянски езера: Керяновия гьол (Рибката) и Салажа.

 

Софийска област и област София-град

• баластриери в землището на с. Долни Богров;
• баластриери в землището на с. Чепинци;
• баластриери в землището на с. Световрачане;
• баластриери в землището на с. Челопечене;
• яз. Мърчаево;
• яз. Мрамор;
• яз. Жеков вир;
• яз. Джаков мост;
• яз. Белополци;
• яз. Панчарево;
• яз. Бакър дере;
• яз. Мали лаг;
• яз. Мирково;
• баластриера „Мечката”, гр. Самоков.

 

Област Стара Загора

• баластриера (отворена) в землището на с. Ягода – североизточно от с. Ягода, общ. Мъглиж;
• баластриери 1 и 2 (затворени „Аксаков гьол“) на границата на землището на с. Тулово със землището на с. Ръжена, общ. Мъглиж;

• яз. Жребчево - в участъка от брега с координати 42.607059 °N, 25.855570 °Е до участък с координати 42.630850 °N, 25.847398 °Е.
• яз. Копринка – в долуизброените участъци:

• от точка с координати 42.632617° N, 25.318333° E до точка с координати 42.592900° N, 25.292267° E;
• от точка с координати 42.590167° N, 25.287483° E  до точка с координати 42.604933° N , 25.291417° E;
• от точка с координати 42.618317° N, 25.245667° E до точка с координати 42.625300° N, 25.255900° E;
• от точка с координати 42.629967° N, 25.278433° E до точка с координати 42.631067° N, 25.293483° E;
• от точка с координати 42.633283° N, 25.299883° E до точка с координати 42.631200° N, 25.315000° E;

• яз. Чаталка в землището на с. Елхово, общ. Стара Загора.

 

Област Търговище

• яз. Царевци, в землището на общ. Омуртаг.

 

Област Хасково

• яз. Корен, с. Корен, общ. Хасково;
• яз. Орешец, с. Орешец, общ. Харманли.

 

Област Шумен

•      яз. Царев брод – 2, с. Царев брод;
• яз. Дибич, в землището на с. Царев брод.

 

Област Ямбол

• старо речно корито на р. Тунджа при с. Ханово;
• баластриерен водоем „Долен Герен“, град Елхово;
• старо речно корито на р. Тунджа при с. Теново, обл. Ямбол;
• Гребен канал в гр. Ямбол (северна и южна част), обл. Ямбол, без право на задържане на улова.

 

VI. Географските координати са изписани в градуси и десетични части от градуса.

 

Настоящата заповед не отменя забраните и ограниченията на дейности, наложени по силата на други нормативни и административни актове.

Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в едномесечен срок от съобщението за издаването ѝ или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.

Контрол по изпълнение на заповедта възлагам на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

Заповедта да се съобщи на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение.

 

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ:

                                                                     ИВАН ХРИСТАНОВ