Безплатна доставка над 69.99лв до офис на ЕКОНТ до 2кг
    Категории

    0

      Намери продукти по

      НачалоМарки

      Rapala

      Филтри
      Rapala

      Rapala

      Във Финландия има място, където водите на езерото Paijanne бързо текът преминавайки през "поле" от обли камъни. Това място се нарича "Kalkkinen Rapids". Водата там е кристално чиста, небето е синьо, а въздуха е свеж и изпълнен с аромата на борова гора. Сякаш времето е спряло там. Векове наред финландците са идвали тук - да пият, да се къпят, да ловят риба. Днес те са все още източник на живот. Оттук именно започва историята на RAPALA. Lauri Rapala е роден през 1905 година в централна Финландия, земя с вечно зелени гори, осеяна с хиляди езера. Когато Lauri е бил на 7 години, той и майка му се местят в енорията "Asikkala", която се намира на около 100 км. от Хелзинки. Когато свещенникът ги е записвал в регистъра на енорията, забравя как е фамилията им и ги записва като Rapala. Това е името на селцето, в което живеели Lauri и майка му Mari. Преведено от финландски "rapala" означава - кал. Lauri започва работа почти веднага, по това време там е нямало училище. В началото на 20-те Lauri среща Elma Lappanen и през 1928 се жени за нея. Те отиват да живеят в съседното селце, при родителите на на жена му и живеят там до 1933. Във Финландия идват годините на оскъдицата. През тези години Lauri работи зимата като дървосекач, а през лятото като рибар или в някоя ферма. Ловейки Lauri използва мрежи за бялата риба, а за щука и костур той прави дълги линии с много куки, един вид като нашенския "комбайн". След това продавал рибата на близкия пазар. Времето, което Lauri прекарва във водата, му дава шанса да наблюдава природата и по-специално поведението на рибата. Тогава той стига до извода, че една изкуствена примамка (воблерът) би му помогнал да хваща повече риба, което от своя страна означава, че ще печели повече пари. Също така използването на изкуствената примамка ще доведе до икономия, поради факта, че няма да му се налага да купува стръв. И така Lauri започнал да дялка първия си воблер. Той работил усърдно, но първоначалният му опит не успял. Заедно с неговият приятел Akseli Soramaki и местеният отшелник Pylvalainen, който живеел на островче в средата на езерото Lauri наблюдавал поведението на ранената риба. Той продължава с експериментите си. Най-накрая използвайки обущарски нож, пила и шкурка Lauri оформя първият си успешен воблер, изработен от корк през 1936 година. Съседът му Tinfoil, който се занимавал с изработване на опаковки за сладкарски изделия, прави външното покритие на воблера. За да защити максимално воблера си от външните фактори, Lauri прави защитен слой от разтопени фотографски негативи. Моделът на този първи воблер съществува и до днес, той е с черен гръб, златен отстрани и с бял корем. Точно като бодливката от езерото Paijanne. Когато всичко било готово, Lauri замятал воблера си като закачал влакното на воблера си за палеца, за да не го изгуби. Той дотолкова е имитирал играта на бодливката, че щуката и пъстървата я атакували много стръвно. Използвайки тази примамка, Lauri понякога се прибирал с 300 кг. улов на ден. През 1939 избухва войната в Европа, кризата се изостря още повече. Lauri започва да прави повече воблери, за да може да лови повече риба. За целта той използва кората на боровите дървета. Собствениците на дъскорезниците много се учудват, когато Lauri им предлага да купи от тях кривите и негодни дървета, а още повече, когато го виждат как старателно премахва кората, а сърцевината я оставя. Когато СССР (по това време) нахлува във Финландия, Lauri отива в армията, за да защитава родината си. Когато Нацистка Германия обявява война срещу СССР, врагът се сменя и се оказва, че финландците се борят срещу нашествието на Германия. Внукът на Lauri - Jarmo Rapala разказва, че именно тогава воблерът получава едно от първите си признания. Lauri предизвиква приятелите си от войската, че може да улови повече риба с неговия воблер, отколкото те с динамит (тогава това е бил основен метод за снабдяване с риба). В крайна сметка той улавя 78 риби, а другите далеч по-малко. След 6 години служба във Финландската армия, Lauri се завръща в дома си. Интереса към примамката на Lauri от страна на други рибари след войната значително нараства. Роля за това изиграват и летните посещения от туристи на езерото Paijanne. Lauri даже се учудил, че всички изявявали желание да закупят от неговия воблер. През 1948 синовете на Lauri вече са млади мъже и той започва да ги обучава как да изработват воблера. Те от своя страна оправдават очакванията му и научават занаята. Синът му Ensio, ги правел толкова добре, че спечелил националната награда на занаятчиите. Супругата на Lauri Elma също се включила в семейния бизнес. Тя правела надписите върху кутийките, а понеже можела да чете, пише и смята, се грижела и за счетоводството. Синът му Ensio споделя за работата на баща си: "Това не беше престижна професия като дърводобива. Някои даже приказваха, че баща ми бил мързелив. Но той не се вслушваше в критиките, нито пък се ядосваше. Той просто си развиваше бизнеса. По късно, когато започва да работи с Normark, баща ми си спечелва респект, защото донася пари и нови работни места за селото.". За да бъде сигурен в играта на воблера, Lauri ги тества всички във вода. Нито един не отива за продажба преди да бъде одобрен от него. По ирония на съдбата, свещенникът, който забравил името на Lauri и майка му, се оказва собственик на фирмата, която се заема с направата на кутийките за воблерите. Именно той предлага на тях да пише - RAPALA. По това време семейният бизнес вече се е разрастнал, Lauri произвежда по 1000 воблера на година. Още интересни подробности за това как RAPALA става известен по света ще може да прочетете в историята на "Blue Fox" и на "Normark", с които ще съм готов в най-скоро време.

      189

      продукти

      Продукти

      Страница 1 от 5
      «1 2 3 4 5»